Napoli, Capri & Procida

Реших да започна с Неапол и два от островите в неаполитанския залив.

Един от големите градове в Италия, намиращ се в южната част на страната и по-точно в областта Кампания. На пръв поглед градът е доста мръсен и шумен. Колите са малки, стари и доста очукани до една. Градският транспорт е крайно неуреден, а шансът да попаднеш на такси “копърка” е поне 60%.
 Когато посетих този град за пръв път, бях шокирана.

img_9917

След втория ден от престоя си обаче някак си нещо се преобърна. И точно тогава осъзнах какво е да се влюбиш в Италия. Как стана това?
Първо, държа да подчертая, че не съм фен на типичните занимания на един турист като например обикола на града със city sightseeing автобус или ден, отделен само и единствено за обиколка на музей, замъци и т.н. Важното за мен не е да видя всички тези забележителности, а да усетя атмосферата на града. Най-добрият начин според мен е като седнеш на някое място, което не е твърде туристическо и да се потопиш в живота на местните. Винаги съм изпитвала удоволствие да наблюдавам как те общуват, как се обличат, какво правят през деня и т.н. И както може да се предположи, първото нещо, което направих след пристигането си беше точно това.
Хотелът ми се намираше в близост до един от емблематичните замъци за града – Castel dell’Ovo.

img_9791

Предположих, че това може би е ключово туристическо място, тъй като самия замък се намира в морето, а крайбрежната улица е осеяна с ресторантчета и кафенета. Оказа се точно обратното. Крайбрежната зона беше едно от малкото места в центъра на града, където туристите нямаха интерес да посещават, тъй като замъка се оказа, че е със свободен достъп, а вътре нямаше специално обособено място, където да видиш снимки, картини или доспехи. Напротив, вътре беше поместена някаква дирекция към Министерството на култура. И така се оказа, че точно срещу замъка имаше страхотно ресторантче, където беше и моята първа спирка. Няма да отричам, че съм с по-специално отношение към кулинарията и дегустацията на местна храна е от ключово значение за мен, когато искам да опозная дадено място. А италианците, както е известно, имат особено голям култ към храната. Ресторант “Gusto & Gusto” – най-добрата паста, която съм опитвала!

fullsizeoutput_f70

Но, за да не изпадам в детайли, ще премина към следващия ключов момент, който допринесе за любовта към Италия.
Разходките из града бяха приятни, но някак изнервящи, тъй като всички туристи бяха в сърцето на града и не беше особено вдъхновяващо да се блъскам из малките улички. Затова реших да посетя островите Капри и Прочида.
Първият е един от най-известните места в страната. Даже хората казват “Виж Капри и умри!”

fullsizeoutput_f5d

Явно в този регион всичко е “виж нещо и”… умри, влюби се и т.н. Но се убедих, че не напразно са казани тези думи. Остров Капри беше най-красивото, мганетично и впечатляващо място, на което съм била, без да преувеличавам. Дори не мога да опиша какво е да си там! Човек изпада в ступор от красотата и обаянието на този 6-километров остров.

fullsizeoutput_d8c

Но след като човек реши да изпие по чаша просеко или да опита така известните домати, от които се правят почти всички доматени сосове, го връхлетяват обидно високите цени, които са в абсолютно всички заведения. Обслужване, вкус, преживяване и обстановка – супер, но само за един път!
С леко пренебрежение тръгнах към другия остров – Прочида, най-малкият в неаполитанския залив. Когато слязох от ферибота, не можах да повярвам колко красиво е там.

fullsizeoutput_14a1

Да, Капри беше нещо невероятно, но там е за богаташите. Докато в Прочида беше точно обратното. Непретенциозно местенце със стари сгради и много тесни улички, водещи до най-виското място, от където се виждаше една невероятно романтична гледка:

fullsizeoutput_f53

След като се върнах в България, разбрах, че духът и атмосферата на островите и на града, на малките ресторанчета, кафенета и барчета са виновниците човек да се влюби в Южна Италия. На пръв поглед те не са нещо специално. Няма излишна престореност или снобария. Можи би това грабва хората. Простотата, неподправените емоции и култът към безгрижния начин на живот са основната тайна подправка в магията, която не излиза от човек.
И отново изниква въпросът “Каква е тази тайна, която кара хората да заобичат Италия?” Ами, честно казано все още не знам или просто не мога да го обясня с думи.
Така че… търсенето на отговора продължава! 🙂

Baci,
Emilia

Photos: personal archive
Advertisements

3 thoughts on “Napoli, Capri & Procida

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s